103 наброяват къщите в село Боженците още в първите дни на освобождението на страната от турско робство. Има и 32 дюкяна, защото през този период се дава начален тласък на занаятите. Обогатените с еркер фасади са характерни за повечето къщи, а за изграждането им се използват предимно плочи от камък. Чардаците са дълбоки и покрити, а дворовете се характеризират с огради от камък и широки врати с две крила. Покритите с калдъръмена настилка улици са тесни, а повечето къщи имат два ката. Това представлява еквивалент на днешните етажи, като стопаните обикновено живеят на втория кат. На първия се използва помещението като дюкян, в което стопаните развиват своите занаяти. Селищният ансамбъл се обявява през 1962-ра година за архитектурен резерват – това става по решение на специално свикана за целта комисия. Реставрирането на стари къщи в селото започва още през същата година, а резерватът има и историческа стойност. Благоустройването на резервата и опазването му става чрез правилник, издаден през 1977-ма.
Освен че е направена реставрация на почти всички къщи в Боженците, ремонти претърпяват кафенето и механата в неговата централна част. Менгемата е възстановена заедно с кожухарската работилница и работилницата за обувки – първото представлява работилница за извличане на восък. Извличането на восъка не се извършва на ръка, а посредством употребата на дървена преса. Има няколко къщи, които биват обявени за музеи и за паметници на културата – на Дончо Иванов Попов и на Баба Райна. Дончо Попа е известен търговец на вълни и дарител, поради което си спечелва симпатиите на местното население. Дарява парите си най-вече в сферата на образованието, а къщите на още няколко човека от селото стават музеи. В църковния двор има два монумента, които се явяват местните исторически забележителности. Първият паметник е посветен на загубилите живота си по време на трите войни в периода между 1912-та и 1918-та година. Вторият е в чест на Иван Карадимитров, а училищната сграда от 1872-ра е изградена на два етажа. Салонът и голяма библиотека се помещават на първия етаж, като е известна още с името Ново школо. На втория етаж са класните стаи, в които се обучават селските деца.
Литографска изложба е уредена в салона, като тя е достъпна за гледане от страна на местните хора и на гости в Боженците. Не на последно място, има и малка по размери художествена галерия. Резерватът е мястото, където на големи празници се провеждат концерти и се правят възстановки на исторически събития. Петър Мутафчиев и Светослав Лучников са двама от най-известните местни жители, последният от които вече не е между живите и дълги години бе депутат в Народното събрание, където влизаше с патерици. Селото е в списъка на Стоте национални обекта на Българския туристически съюз. За посещението трябва да се купи печат, който се осигурява в музейните обекти. Що се отнася до покупката на билети, за целта е необходимо да се посети Информация. Това е първата сграда, падаща се от дясната страна на паркинга. Обичаите и обредите от родната история са атракция, която се радва на голям интерес.